..::ГЛАДИАТОР::..
 |
Жанр:
Драма Актьори:
Джон Хърд, Куба
Гудинг Дж., Майк Нусбаум, Робърт Олтман, Дерек Джейкъби, Джон
Седа, Хоакин Финикс, Джимон Хунсу, Тони Къран, Дейвид Хемингс, Браян Денехи,
Ози Дейвис, Брад Фидел, Кони Нилсен, Оливър Рийд,
Ричард Харис, Ръсел Кроу
Сюжет и рецензии Представете си кадър от бен-хур като картонена снимка в реален размер. представете си че някой е изрязъл лицата на актьорите. представете си че на тяхно място са сложени нови, по-съвременни лица (например на приятелите ви от квартала). е, филмът е дори по-лош. има нещо странно в тази концепция за "летни филми". сякаш важното е колко пари ще се изхарчат за продукцията - в случая се говори за към 100 милиона долара; колко големи имена ще има и колко ще се говори из медиите и ще се дразни интереса на зрителя. дотук нищо лошо. но в случая целта "успешен летен филм" е постигната с жертването на киното във филма. освен визуалната неправда, подложени сме и на история с дълбочина от порядъка на денят на независимостта и измислена драма от калибъра на амистад - не случайно черничкото момче-робче се мотае и тук. Първо на първо, злодеят е смешен. Това не е злодей, а ревльо. Разбираем е стремежът да сложат човешки черти в лошия, но тук са прекалили. Душевните му терзанията са твърде нелепи и горкият хоакин финикс няма една сцена без да плаче - какво става? Какви са тези болни амбиции в изграждането на персонажите? По-добре да бяха сложили гуинет полтроу в неговата роля, тя щеше да бъде по-убедителна в плаченето и поне всички знаем, че е зла. а може би филмът е надскочил обичайното ниво "добър срещу лош", може би героите са истински три-измерни и живи хора? Не, никакъв шанс, само претенции - което е доста дразнещо. Кони нилсен е прилична връзка между героите, но по-добре да я бяхме видели в скафандър. Ръсел кроу участва в далеч по-малка част от филма, отколкото рекламите ни карат да вярваме. И прави това, което се очаква от него - да бъде силен и безпощаден боец - изключително рядко. Филмът е разделен на редуващи се епизоди "екшън", "диалог, "екшън", "диалог"... напъващият се да бъде нещо специално, но плитък и безсмислен диалог би могъл да се изтрае, ако между него екшънът беше свестен. Отново никакъв шанс. не мога да опиша колко лоши са битките. Както винаги, има добри идеи, но не са реализирани. Това, което се вижда на екрана, са мигновени проблясъци на някакви потенциално смайващи сцени, но направени с (не)завидна липса на въображение. Върху екшъна няма никакъв контрол, сякаш продуцентите са казали "бийте се" и камерата каквото може да хване, добре, а каквото не може, няма значение. Нали и без това се прави за непретенциозната тълпа (ако може да се изразя толкова ласкаво). Разбъркани, неясни, хаотични, насечени, "невидими" битки са в сърцето на гладиатора. Холивуд може и да се научи някога, но "не още" - само питайте негъра на спилбърг. Амбициозните паралели межу гледането на гладиаторски битки и гледането на филми са само това, амбициозни и висят нехайно във въздуха. Но гладиатор не се движи много бавно и като цяло не се разпада, защото "странните" части са относително балансирани с някои по-интересни неща. основен коз на филма е, че ритмично предлага нови и нови събития за наблюдаване и е построен като пътуване напред. Разнообразни места и случки отвличат вниманието, а те затова са и летните филми. В отрицателния смисъл, изумителна е "слепотата" на филма. снимано е така, сякаш "режисьорът" страни от това, което става и е искал просто да се приключи колкото може по-бързо с проклетото нещо. Явно е бил зает да си припомня славното минало. Какво имам предвид? Има една сцена, в която камерата стои в някакво заграждение до арената, където стоят гладиаторите, разделени с решетка. Камерата се плъзга към решетката, в посока на трибуните, за да покаже контраста между гладиатори и публика и вероятно да направи пленителна панорамна снимка на трибуните. Уви. кадърът е отрязан на първата или втората секунда, още когато се виждат решетките и само се загатва каква сцена би могла да стане. има идеи, има движение на камерата, само че са били осакатени също като губещите бойци на арената. Това, което ни въвлича неумолимо в територията на сълзливата евтина драма, е музиката. Когато има сантиментална сцена, или ключово драматична, музиката се превключва на ориенталски хор (или какъвто там е). Това е грубо, сякаш авторите ни казват "вижте сега тук, вие не разбирате, но моментът е особено важен и сценаристите са се потрудили много да си отпуснете чувствата". Ех. Ами специалните ефекти? По-добре не питайте. Не знам къде са отишли парите от бюджета, дали въобще са били използвани по предназначение, и каква част от тях са били изполвани. Зрелището е... не знам какво. Няма го, отначало една гора с три оскубани дървета, после едно село с пет къщи (показани за 3 секунди), и чак накрая колизеума - но оставаше и него да го няма. другото, изпълващо почти целия филм, са декорите. Удивително е как по-голямата част от уж-епичния гладиатор е заснета във фалшиво изглеждащи интериори, които сякаш подсказват за скалъпено надве-натри студио. Сцените навън са невероятно малко - направо забравете за епичност и се пригответе за епично отегчение. Сред изключително редките моменти на бистра визия ридли скот преправя една сцена от блейд рънър - снимка в интериор със залез, виждащ се през прозорците. Това и още няколко неща имат смисъл и стойност. Но сметнете струва ли си за 5 минути величие да се стои през целите 2 часа и половина, а дори и това рядко величие е рециклирано от стари филми. "славните" компютърни 3d ефекти са точно това - компютърни 3d ефекти, и си личи. Както във въведенето на мумията, само че там поне беше смешно. Подтискащата липса на чувство за хумор в гладиатор също е отблъскваща. как може да направиш филм, в който героят сам самичък се спасява от сигурна смърт, сред цяла армия врагове, после сам побеждава владетеля на могъщата римска империя, и това без капка хумор през цялото време? В нещо, което de facto е лошо раздвижена версия на детски комикс! Най-малкото, използването на толкова много клишета и взети назаем сцени не дава право на такъв сериозен подход. Предполагам, че най-добре ще е да се гледа на видео, тъй като вкъщи човек не може да изпадне в нелепата ситуация да се чуди да се смее ли или да плаче. Вкъщи може спокойно да се подиграва филма и така може би ще стане някакво развлечение. Наистина толкова са смутителни драматизмите, да не кажа излишни. От друга страна, вчера излезе отлично специално издание на конан варварина на dvd, което е далеч по-разумен избор за вкъщи. Въобще, какви са тези неща... клаустрофобия в древен рим? Сиво-черни римски сгради? Официалният вход на рим, направен от две вертикални и една хоризонтална колона? Гладиаторски битки владеят властта? И смисълът под всичко това е... любов? А, не. имайте милост, холи-цезари. ридли скот, защо и ти се продаде? Относно изказванията, че гладиатор бил почти като спартак, няма нищо такова. В трите часа на спартак има само около 5 минути битки. Този прост факт холивуд не можа да запомни за цели 40 години! От друга страна, визуално страхотния спасяването на редник райън е само на две години, ногладиатор и от него не се е поучил. за съжаление, хубавият му финален кадър-извинение не оправдава нищо. Друга оценка за филма
Преди смъртта си императорът Марк Аврелий решева да предаде властта си на най-способния и предан генерал на своята армия - Максимий. Въпреки това на трона се възкачва коварният син на Аврелий - Комод, който, завладян от желание за мъст, продава в робство генерал Максимий. След множество перипетии бившият генерал става гладиатор, който постепенно се превръща в най-атрактивният и най-обичан боец на Колизеума. "Гладиатор" е по всяка вероятност форлойфер на една бъдеща поредица от исторически суперпродукции /режисьорът Ридли Скот вече работи над проекта "Ханибал"/, с които Холивуд търси нова печеливша ниша на филмовия пазар. И, независимо от скептицизма по отношение на действителните художествени качества на подобен род зрелища, трябва да се подчертае, че това е успешен пазарен ход. Последната вълна от исторически суперпродукции е отпреди няколко десетилетия/!?/ и новото поколение зрители се нуждае от нещо актуално в тази посока."Гладиатор" не е кой знае колко по-атрактивен от култовия "Спартак", но главните роли са поверени на изпълнители-любимци на днешната аудитория. Ръсел Кроу вероятно ще сподели миналата слава на Кърк Дъглас, защото ролята му е изградена по каноните на масовия киновкус. В образа на Максимий има от всичко, което прави героя симпатичен:коварство, подлост, нещастна съдба, борба за оцеляване, слава и отмъщение. И над всичко - внушението за справедливостта и възмездието като ръководно начало на една ценностна система, изградена върху принципите на филисофията "око за око, зъб за зъб". Филмът впечатлява, разбира се, с ефектни масовки, декорации и костюми. Това е част от естетиката на жанра и в лятната жега сигурно ще посъбере оредяващата публика из киносалоните. 5
номинации за "Златен глобус"`2000 - за най-добра драма, режисура,
главна мъжка драматична роля на Ръсел Кроу, поддържаща мъжка роля на Хоакин
Финикс и музика
И още оценки за филма В по-голямата си част прехваленият "Гладиатор" ни предлага сцени, изцяло в хубавата традиция на британския телевизионен театър. За разлика от онова, което десетки години сме наблюдавали по комунистическия "син" екран, диалозите не са в рими и съдържанието им е доста банално. Ако не бяха наистина ценните батални изпълнения, "Гладиатор" трябваше да се препоръчва за гледане в легло, тъй като реплики от рода на "Събуди ме след тая сцена" биха били нещо нормално по време на представленията. Тези реплики не се чуват много често в салона по време на прожекцията, може би заради респекта към величествената тематика или пък към величествената рекламна кампания. Всъщност още от най-популярния рекламен клип, предхождащ премиерата на филма си пролича и най-големият негов гаф, а именно компютърните тигри. Боят на генерал Максимий с тези същества (които твърде слабо приличат на тигри) е по-скоро смешен, отколкото драматичен, най-малкото заради неизкоренимото убеждение на повечето от зрителите, че по времето на император Комод не е имало компютърни игри. "Тигрите" в "Гладиатор" може би са иронична закачка с анимационния герой на "Тигър" (по "Мечо Пух" на А. А. Милн), който пружинираше върху опашката си и рикошираше в стените и тавана, а ако не са такава препратка, диалогизация, толкова по-зле за творческия екип на режисьора Ридли Скот. Това, за което филмът си струва да се види, е страховитата роля на Ръсел Кроу, един от най-бляскавите актьори на средното поколение на Холивуд. Струва си и заради съживяването (не за първи път) на Колизеума, както и заради боя с императора накрая. Другата причина е просто да се види, да се знае що за събитие е това толкова дълго очаквано зрелище. Особено след като и Оливър Стоун несполучливо и ненапълно искрено възпя темата във "Всяка една неделя". Сигурно и още причини има. Особено ако зрителят изпитва носталгия към досадните тв драматизации на класически произведения на антична тема. А тя скоро няма да бъде изличена напълно. Поне докато не достигнем отново Българската мечта: да има на масата кюфтета, домашна лютеница и компот, на терасата - луканка, в неделя всички да ходят на баня, а през лятото, естествено - с москвича на море. През това време по телевизията да въртят едни безкрайни драматизации! Кеф ти "Ричард III", кеф ти "Комедия от грешки", кеф ти "Гладиатор"!
|