..::ФАРЕНХАЙТ 9/11::..
 

 

    Жанр: Документален
    Година: 2004
    Производство: САЩ
    Времетраене: 122 минути
    Виж също: Официален сайт, Филмът в енциклопедия IMDB
    Актьори: Бил Клинтън, Кхалил Бин Ладен, Дик Чени, Джордж Буш, Бен Афлек
    Режисьор: Майкъл Мур (II)
    Оператор: Майк Дежарлес
    Музика: Боб Голдън (II)

 

 

 

 

 

 

Сюжет

Режисиран от Майкъл Мур, чиято полемична популярност само нарасна след речта му на "Оскар"-ите през миналата година, "Фаренхайт 9/11", както и предишните му филми "Гимназията "Кълъмбайн" и "Роджър и аз", обещава да изобличи корпоративните безобразия и милионите скандали, извършвани от американския финансов елит. Филмът поглежда към кухнята на "General Motors" и "Lockheed Martin" с надеждата да покаже злите демони в Белия дом - въплътени най-вече в лицето на 43-ия президент на САЩ Джордж Буш-син. Освен че критикува маневрите на администрацията около терористичните атаки над Световния търговски център и Пентагона на 11 септември 2001 г., Мур се задълбава в изненадващата връзка между фамилията на Бин Ладен и обкръжението на двамата Буш и се пита дали трябва или не да се изключва потенциално саудитско съучастие в атаките.

РЕЦЕНЗИИ

Ако следите редовно международните новини (не онези за новия бюст на Памела Андерсън и поредния медал на Майкъл Фелпс), героите на този филм със сигурност не са ви непознати:

Джордж У. Буш, Дик Чейни, Доналд Ръмсфелд, Пол Улфовиц, Джон Ашкрофт, Кондолиза Райс...

В книгата си "Глупави бели мъже (И други жалки оправдания за състоянието на Америка)" Майкъл Мур обединява тях и още висши чиновници от Белия дом с епитета "превратаджии".

В известна степен "9/11 по Фаренхайт" е екранизация на двата последни бестселъра от Мур (вторият озаглавен "Пич, къде ми е държавата?", по името на филма, който според автора най-добре говори за американския начин на живот).

Това, което на пръв поглед прилича на заяждане с Буш и обкръжението му, обаче е илюстрирано с уникални кадри, сред които и минутите около 9 ч. сутринта на 11 септември 2001 г., когато президентът на САЩ научава първо за едната атака срещу Световния търговски център, а после и за втората.

След като е разбрал, че два пътнически самолета са се разбили в емблематичните за Ню Йорк кули близнаци и вероятно става въпрос за терористични актове на камикадзета, държавният глава на САЩ продължава да гледа безизразно в пространството, докато слуша открит урок на второкласници, посветен на четенето.

Тези кадри са заснети любителски от преподавател в началното училище във Флорида и казват, че именно те потресли най-силно американците, които са гледали филма.

Той обаче само привидно е посветен на Буш и корпоративните интереси около него - основната му тема са по-скоро обикновените американци и животът им при управлението на Джордж У.

Както и обикновените иракчани - във филма са включени кадри от окупираната страна, осигурени от "прикрепени" към US войската екипи, снимащи за Мур под прикритие.

Включени са например интервюта с американски войници, които потеглят с танковете под звуците на тежка музика и припева: "Burn, mother-fucker, burn!" (Гори, кучи сине, гори).

Мур е опозиционер, но не е демократ, напротив - във филма му сенаторите и от двете големи партии са еднакви, независимо дали отказват да изпратят синовете си да се бият в Ирак или пренебрегват многобройните оплаквания от изборни нередности в драматичния президентски вот през есента на 2000-та.

"9/11 по Фаренхайт" е впечатляващ образец на документалното кино, което рядко има такъв успех в конкуренция с холивудската продукция, изтъкват кинокритици.

До излизането си на DVD той спечели над 125 млн. долара в САЩ, което е рекорд за документален филм, а след него в кината пробиха и други.

Заради патоса и анализаторското съдържание специалисти го сравняват със знаменитата поредица на Франк Капра "Защо воюваме", а с разобличителните си похвати и личния авторски подход им напомня шедьовъра на Михаил Ром "Обикновен фашизъм", който демаскира не само Хитлеровия фашизъм, а косвено и сталинизма - както и всяка диктатура.

С подобна острота и политическа злободневност на интерес сред зрителите се радваха полският "Работници '80", а по-късно и съветският "Лесно ли е да си млад", който бе един от предвестниците на Горбачовата перестройка, припомнят познавачите на женра.

Филмът не е антиамерикански, напротив - самото му съществуване прави чест на Америка заради преклонението пред свободата на словото, с която е известна тази страна.

На българския зрител Мур е познат с участието си в комедията "Канадски бекон" (1994 г.), както и от публицистичния тв сериал "Ужасната истина", заснет в характерния му стил "guerilla video" и излъчван отскоро по тв канала "Експлорър". У нас е издаден и неговия бестселър от 2001 г. "Глупави бели мъже".